Архив на категория: НЕКА ПОМНИМ

Честит ден на народните будители!

     Уважаеми учители, родители, скъпи ученици,

         Всеки от нас помни националните будители, всеки знае по някой цитат:

            Бъдещето е такова, каквото го сториш…/Вазов/

      За нас учителите – Паисий,Ботев, Вазов, Каравелов, Стамболов…..и Всички- те живеят в нас и ние-учителите сме приели примера, за да сме днес пред Вас.

   Да, учители, общественици-това са съвременните будители / и да, будим Ви в 7 сутринта/усмивка. Нека на този ден си дадем сметка кое ни прави народ и кое нация, кога се пробужда духът ни, кое ни вълнува.

  Будител е човек, който обича народа и чийто дела, мисли и стремежи са свързани с реализирането на определена общозначима цел, например – духовно пробуждане, борба за национално освобождение, създаване на книги, издаване на вестници и т.н.ето ни и нас, учителите- Ролята на учителя днес е изключително важна за пробуждането у едно дете на стремежа към знание, за изграждането на правилните ценности. И задачата на всички учители, в 21 век, трябва да бъде да провокират мислене и търсене у младите хора. “Защо му е да ходи на училище на един ученик, като с натискане на 1 клавиш, ще получи информацията, която му трябва ?”– ето на този въпрос, всеки учител трябва да намери своя отговор. Отговорът е –гласът-това е, което пробужда знание, желание, мотивира.

  В 1 СУ“Пенчо П. Славейков“ живее примерът, живее будността, духът. Ученици, дори да се присмеете на ентусиазма на учител, това ще е награда за труда, защото е оценка, защото е стигнал гласът до Вас.  В нашето училище има заряд, има дух, има ред, има национално съзнание. За нас-учителите-будителите важи една максима и нека бъде изразена с думите на Стоян Омарчевски, министър на България през 1922г. по повод обявяване на първи ноември за общонационален празник :

„Първата ни грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…”

  Бъдете здрави, скъпи ученици, бъдете устремени, за да бъдем !!!

                            Oт МО БЕЛ

Нека помним!

НА ТОЗИ ДЕН ...

Пенчо Петков Славейков е роден на 27.04.1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на възрожденския поет и общественик Петко Рачов Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и творец. Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет; тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“. След края на войната писателят се премества в Сливен , а през 1879 г. — отново в Търново, където баща му Петко

Славейков издава вестниците „ Остен “ и „ Целокупна България “ , а Пенчо Славейков участва в разпространението им.

В края на 1879 г. семейството се установява в София , където Славейков учи до 1881 г. След въвеждането на Режима на пълномощията , баща му, един от водачите на Либералната партия , е арестуван, след което заминава за Източна Румелия . Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив . През 1883 г. е един от начинателите и водителите на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия против лошото преподаване на предметите , след като учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с парфюмирани контета и умствено боси „възпитатели“ .

1884. 24. 01. – замръзва на леда на Марица след продължително пързаляне с кънки; безрезултатно лечение в Пловдив, София, Виена, Париж, Лайпциг, Берлин След като преключва с учението, писателят Живее в различни селища — Люцерн , Хофлу , Горат , Гьошенен , Андермат , Логано . Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия . Най-дълго се задържа в Рим. През май 1912 г. отново е на път към Енгандините, в планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в малкото курортното градче Брунате , разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия) , където на 28 май умира. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в  България през 1921 г.

Стоян Панчовски,
старши учител по български език и литература,
1.СУ „Пенчо П. Славейков“, София