Архив на категория: ИНИЦИАТИВИ

Майски празници 2020 година

 
Детелина Пангелова , заместник директор – начален етап,
Shkolo.bg 16:26:15 30.04.2020
 

„Изключително атрактивна презентация! Много приятно съм впечатлена и за колаборирането с начален етап и по-специално с учениците от 4.Б клас и госпожа Валя Ненкова.

Поздравления, колеги!

Честит утрешен празник на всички нас, които работим със сърцето си:)“

Валя Ненкова, учител – начален етап,
Shkolo.bg
18:58:27 30.04.2020

     Аплодисменти от името на 4б клас и от мое име на г-жа Г. Маркова, на Мартин Христов -12В клас и на Екатерина Костова – 11В клас,

за интересната и вълнуваща презентация, с която отправихме поглед в бъдещето.

      А за настоящето: обучителна, ценна и полезна беше информацията, поднесена от десетокласника Радослав Василев /Здравна академия -проект/, заедно с г-жа Е. Прокопиева.

       Искрени благодарности на колеги и ученици!

Великден – Традиции и дух – 4в ни дават пример

“          След престижната изява на Надя Дикова на сайта на РУО София-град, след феноменалния успех на Венета Рангелова и Мариана Даракчиева с класирането на Сияна Тодорова в областния кръг от олимпиадата „Знам и мога“, след инициативата за партниране с родители на Нели Иванова, след изключително креативните презентации на Боряна Теофарова, Ирис Петрова, Десислава Спасова, днес споделям презентацията на Тодорка Симова – класен ръководител на 4.В клас. Нейната презентация впечатлява с две обстоятелства: това, че децата са мотивирани да творят по време на Великден и да съхранят добрия дух, и това, че създават творчески продукт чрез „рециклиране“ . Оставям на Вас да откриете какво рециклират децата в творчески проект. Приятно гледане и успешно продължение на седмицата!“

Детелина Пангелова, заместник директор –  начален етап, 1. СУ „Пенчо П. Славейков“, София

Отново отговор на предизвикателството на господин Панчовски

„Наташа Данова
Зам. директор – прогимназиален етап
11:21:16  23.04.2020 Schkolo.bg

Здравейте колеги,

Предизвикателството е прието  от г-жа Петя Дерменджиева и учениците от 7а клас.

Поместените есета и презентация ни показват гледната точка на нашите ученици в този извънредно труден и за тях период.

Нека ги поздравим и благодарим на тяхната учителка и на  децата за желанието и взаимната мотивация за работа.

Бъдете здрави!

ЖИВОТЪТ МИ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ

ХОДИМ НА УЧИЛИЩЕ, ВИЖДАМЕ СЕ С ПРИЯТЕЛИ,  ПАЗАРУВАМЕ СИ ПО МАГАЗИНИТЕ, ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ, ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ЖЕЛАЕМ ПОЧИВКА ОТ ТАКА ЗАБЪРЗАНОТО НИ ЕЖЕДНЕВИЕ.   ИЗВЕДНЪЖ ПОЛУЧАВАМЕ  ВАКАНЦИЯ, НО ПАК НЕ СМЕ ДОВОЛНИ.

ПОВЕЧЕ ОТ МЕСЕЦ СМЕ В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ…СИГУРНО ВИ СЕ СТРУВА МНОГО – МНОГО СИ Е! ЕДИН МЕСЕЦ БЕЗ УЧИЛИЩЕ ПЪРВОНАЧАЛНО ЗВУЧИ СТРАХОТНО..БЕЗ ДОМАШНИ, РАЗХОДКИ В ПАРКА С ПРИЯТЕЛИ..МЕЧТА! НО ВСЪЩНОСТ КАТО РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ Е ЗАБРАНЕНО ВСЯКАКЪВ КОНТАКТ С ВАШИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ СЪУЧЕНИЦИ, ВИ СТАВА ЛОШО. НЕ МОЖЕТЕ ДА ОТИДЕТЕ ДА ВИДИТЕ ПО-ВЪЗРАСТНИТЕ ВИ БЛИЗКИ РОДНИНИ, ЗАЩОТО ТЕ СА НАЙ-ЗАСТРАШЕНАТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА. СТОИТЕ СИ ВКЪЩИ, ГЛЕДАТЕ ТЕЛЕВИЗИЯ, РОВИТЕ СИ В ТЕЛЕФОНА,ХОДИТЕ ДО МАГАЗИНА С РЪКАВИЦИ И МАСКИ, ВИЖДАТЕ УЛИЦИТЕ И ГРАДИНКИТЕ, КОИТО ПРЕДИ СА БИЛИ ПРЕПЪЛНЕНИ, СЕГА ПО-ПРАЗНИ ОТ ВСЯКОГА. СЛЕД ВРЕМЕ ОСЪЗНАВАТЕ, ЧЕ ВИ ЛИПСВАТ ХОРАТА, С КОИТО СТЕ БИЛИ ПО ЦЯЛ ДЕН, СПОДЕЛЯЛИ СТЕ И ХУБАВИТЕ ,И ЛОШИТЕ МОМЕНТИ. РАЗБИРАТЕ ПРОСТО ТЯХНАТА ЛИПСА ВЪВ ВАШЕТО ЕЖЕДНЕВИЕ. И ВСИЧКОТО ТОВА ЗАРАДИ ЕДИН ВИРУС… КОРОНАВИРУСЪТ. И СЕГА МЕЧТАТА СЕ ПРЕВЪРНА В ЕДИН АД, КОЙТО НЕ ЗНАЕМ КОГА ЩЕ СВЪРШИ.

СЕДМИ КЛАС СМЕ И НЯМА КАК ДА НЕ УЧИМ ПОВЕЧЕ ОТ МЕСЕЦ, ЗАТОВА ИМАМЕ ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ. ЗАСТАВАМЕ ПРЕД КОМПЮТЪРА И СЛУШАМЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ. ВСЪЩНОСТ НЕ СЕ ЗНАЕ ДАЛИ ВСИЧКИ ГИ СЛУШАТ, НО ПОНЕ СЕ ВОДИ ТАКА. ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СМЕ СВОБОДНИ ПО ЦЯЛ ДЕН, МИСЛЯТ СИ, ЧЕ НЯМАМЕ КАКВО ДА ПРАВИМ, И НИ ЗАЛИВАТ С ДОМАШНИ.АКО ПРИЕМЕМ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НЕЩА ДОБРЕ, НО БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ НИ СЪЩО ТРЯБВА ДА УЧАТ. ПРЕДСТОИ НИ ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ И Е МНОГО ВАЖНО ДА РАЗБЕРЕМ МАТЕРИАЛА. И РАЗБИРАМЕ, ЧЕ ИМА СЕМЕЙСТВА С ЕДИН КОМПЮТЪР И В ТАКЪВ МОМЕНТ ТЕ ТРЯБВА ДА СПОДЕЛЯТ ТОЗИ КОМПЮТЪР. И СЕ ЗАПОЧВА ЕДНО ВИКАНЕ, ПО-МАЛКИТЕ НЕ РАЗБИРАТ ТОЛКОВА ОТ ТЕХНОЛОГИИ И СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СЪУЧЕНИЦИТЕ ИМ НЕ ГИ ЧУВАТ И В СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ ТЕ ПРЕЧАТ НА ПО-ГОЛЕМИТЕ. РОДИТЕЛИТЕ НИ РАБОТЯТ ОТ ВКЪЩИ, А НЯКОИ ХОРА ОСТАВАТ БЕЗ РАБОТА. НЯМАТ ПАРИ, ЗА ДА ИЗДЪРЖАТ СЕМЕЙСТВАТА СИ И ТОВА ЗА ТЯХ СТАВА ОЩЕ ПО-ЗЛЕ. С ТЕЗИ КОМПЮТРИ Е МНОГО ПО-ТРУДНО,НЯМА Я ЖИВАТА ВРЪЗКА. ТЕХНОЛОГИИТЕ СА В ДОСТА НАПРЕДНАЛО СЪСТОЯНИЕ, НО ТЕ НЕ СА СПОСОБНИ ДА ЗАМЕНЯТ КОНТАКТА С БЛИЗКИТЕ  ХОРА. ДА, НИЕ СЕ ЧУВАМЕ ПО ТЕЛЕФОНА, ПИШЕМ СИ, НО ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ЖЕЛАЕМ ДА ГИ ВИДИМ, ДА ГИ ПРЕГЪРНЕМ, ДА СИ СПОДЕЛИМ НЕЩИЧКО. И НАЙ-ЛОШОТО Е, ЧЕ ТОЗИ ВИРУС ТЕПЪРВА НАВЛИЗА В СТРАНАТА НИ И НЕ ЗНАЕМ ДО КОГА ЩЕ ПРОДЪЛЖИ.СЛУШАМЕ НОВИНИТЕ И РАЗБИРАМЕ, ЧЕ ВСЕКИ ДЕН, БРОЯТ НА ЗАБОЛЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ НАРАСТВА, УМИРАТ ХОРА И НЕ МОЖЕМ ДА ОБВИНИМ НИКОГО. ЧУВСТВАМЕ СЕ ТОЛКОВА БЕЗСИЛНИ И СЕ НАДЯВАМЕ ТОЗИ ВИРУС ДА НЕ СТИГНЕ ДО НАС И ДО НАШИТЕ БЛИЗКИ ХОРА. В ТАКЪВ МОМЕНТ, НИКОЙ ЧОВЕК НЕ Е СПОСОБЕН ДА ПРЕКРАТИ ЦЕЛИЯ ТОЗИ АД. МЕДИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ СА МНОГО МАЛКО В СРАВНЕНИЕ С ТЕЗИ В СВЕТОВЕН МАЩАБ. И ИМА ОЩЕ ЕДНА ЛОША НОВИНА- ЛЕКАРИТЕ СЕ РАЗБОЛЯВАТ СЪЩО. ВСЕ ПАК И ТЕ СА ХОРА. И СЪЩИТЕ ТЕЗИ ХОРА ПРАВЯТ ОГРОМНА ЖЕРТВА И СТОЯТ ПРИ ВЕЧЕ ЗАБОЛЕЛИТЕ С РИСК ДА СЕ ЗАРАЗЯТ. НЕ ВИЖДАТ БЛИЗКИТЕ СИ ХОРА И ПО ЦЯЛО ДЕНОНОЩИЕ СЕ МЪЧАТ ДА СПАСЯВАТ ЖИВОТИ. ТОГАВА НАШЕТО СТОЕНЕ ВКЪЩИ СТАВА МАЛКО ЛИГАВО. И СЕГА ЩЕ КАЖЕТЕ, ЧЕ НА ЛЕКАРИТЕ ТОВА ИМ Е РАБОТАТА. ДА, НО АКО ТЕ СЕ ОТКАЖАТ ОТ ТОВА ДА СПАСЯВАТ И АКО КАЖАТ, ЧЕ ОТИВАТ ПРИ БЛИЗКИТЕ СИ И СЕ ИЗОЛИРАТ КАТО НАС, НИЕ ЩЕ СМЕ ПОТЪРПЕВШИТЕ. ЗАЩОТО ТЕ НЯМАТ ОПЦИЯ ДА РАБОТЯТ ОТ ВКЪЩИ. ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СМЕ ИМ МНОГО БЛАГОДАРНИ И ДА ЦЕНИМ ТОВА, КОЕТО ПРАВЯТ ЗА ПО-ДОБРОТО И ПО-БЪРЗОТО ОТМИНАВАНЕ НА ВСИЧКО ТОВА.

АЗ ЛИЧНО МНОГО СЕ НАДЯВАМ ВСИЧКО ДА СВЪРШИ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО, ДА СЕ ВИДИМ С БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ НИ, ДА ХОДИМ НА УЧИЛИЩЕ, ЖИВОТЪТ ОТНОВО ДА ЗАПОЧНЕ ДА ТЕЧЕ С ПЪЛНА СИЛА И ВСИЧКО ДА БЪДЕ КАКТО ПРЕДИ. НО ЗНАМ ЕДНО, СЛЕД ТАЗИ ПАНДЕМИЯ, ХОРАТА ЩЕ СТАНАТ ПО-ДОБРИ. ЩЕ ЗАПОЧНЕМ ДА ОЦЕНЯВАМЕ МАЛКИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА, КОИТО СЕГА НЕ МОЖЕМ ДА ПРАВИМ. НАЛИ ХОРАТА СА КАЗАЛИ: ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО! НАДЯВАМ СЕ И СЕГА ДА Е ТАКА!  

ИЗГОТВИЛ: АНДЖЕЛИНА СТЕФАНОВА 7А КЛАС

,,Моят живот по време на карантина“

Есе разсъждение

   Когато научих за COVID-19 не вярвах, че това ще дойде в България. Все си мислех, че нещата бързо ще отшумят. Смятах, че хората се паникьосват излишно, защото това е най-нормален вирус, просто се разпространява по-бързо.

  След като първият болен в страната ни се установи точно на 8-ми март, на мен ми стана доста тъжно. Навсякъде по медиите говореха само за болести и как да се предпазим, а никой не отчиташе, че всъщност на този ден имаше, и празник-Денят на жената. Тогава бях при своята баба в Монтана и тъкмо си мислехме, колко ще е хубаво да излезем и да се почерпим. Въпреки цялата суматоха в държавата ние отидохме на заведение. Из града хората бяха съвсем спокойни (сигурно още не бяха научили лошата новина).

Ден по-късно обявиха удължаване на грипната ваканция с две седмици. Не мислех, че приятелите ми ще ми липсват, защото тази ,,почивка“ щеше да бъде колкото Коледната. С мама и сестра ми се върнахме в София и дните си минаваха както обикновено, с разликата, че не можехме да ходим по ресторанти, молове и не виждах приятелите си. За мен този път държавата добре си върши работата и доста бързо реагира на случая.

 След като въведоха онлайн обучението усетих липсата на госпожите и приятелите си. Първата седмица ми беше доста трудно да схвана нещата в системата. Няколко пъти имах проблеми от типа, че не се чувам и изхвърляне от часа. Някои от компютърните понятия не можех да си ги обясня. Всичко от нормалното училище започна да ми липсва. Даже и нещата, които преди не съм харесвала. Сега много искам някоя учителка на живо да ми обяснява нещата, които не разбирам, да се забавляваме в междучасията, раницата да ми тежи и след училище да си тръгвам с приятели.

Един мой ден по време на карантина минава по следния начин. Сутрин ставам и си дописвам домашните, които са ми останали от миналия ден. След това се включвам в онлайн обучението и се обучавам до колкото разбирам материала. После излизам в двора за около един час и си играя със сестра ми. Пиша си домашните. Говоря си със приятели на видео чат. След вечеря започвам да чета много интересна книга. Гледам филми и сериали до 22:00 часа. После си лягам.

Не бих искала да свиквам с тази рутина, защото усещам колко много се изнервям и не мога да изразходвам енергията си. Следователно започвам да тормозя и близките си, които също са изморени от целия ден. Майка ми е учителка и на нея й е по-трудно и изморено отколкото на мен. Сестра ми също се обучава онлайн и аз й помагам с техниката.

Много искам скоро всичко да отмине и отново да виждам приятелите си, учителите си, роднините си, най вече да пътувам някъде, научавайки нови неща!

Виктория Лолова – 7а клас

Предизвикателството Прието!( Отговорът на госпожа Керелска и нейните ученици)

Отговорът на госпожа Ралица Керелска и нейните ученици

Лили  Димитрова  10 в

„Жените по цял свят спяха, обвити в нежни почти кехлибарени пашкули. Всички освен Ива. Тя беше специална и мъжете по света го знаеха. Ива пък знаеше, че всъщност всички грешат. Сърце не и даваше да обяснява навсякъде, че истинското и име е Брус.“ – разказът от 55 думи.
––––––––––––
Стиснах ръката и. Тя оплакваше душата ми. – разказът от 6 ( станаха 7 ) думи.
––––––––––––
 „Имате грешка“ ми казва познат глас. Въздъхвам от другата страна на слушалката.
 
„Естествено. Бихте ли ми дали докторът?“ – Лайла подава слушалката на човекът до нея, а той я взима сякаш разговорът е предназначен само за него. „Странно‘‘ мисли си Лайла.

„Няма подобрения, а док?“ – питам психиатърът, който прие сестра ми в психиатричната клиника преди година. – продължение на краткия разказ от 6 думи.

––––––––––––
Каролина  Ралева 11а

Фигурата на мъж се приближи до стъклото на ъгловото ресторантче, сетне влезе вътре.

“Маса за един. Чаши за двама.”

Той се стовари тежко на стола, който му посочи хостесата и въздъхна.

Никога повече нямаше да я види – да помирише парфюма й, да вкуси устните й. Беше си отишла и нямаше да се върне.                                                                        

53 думи
––––––––––––
Счупена чаша. Кръв по килима. Безжизнена ръка висяща от края на дивана. В просъница едва осъзна какво се случва. Любимата му лежеше мъртва на дивана във всекидневната. Проблясъци от предишната нощ се завъртяха пред очите му.

Все още чуваше ужасените писъци. Какво беше направил?                      

 – 44 думи
––––––––––––
Зимата ги беше застигнала рано тази година. Ето затова сега тя крачеше из преспите в опит да намери някое животно, което да послужи като прехрана на семейството й. В периферието си мерна тъмно петно. Обърна се светкавично с лъка в едната й ръка, другата грабнала стрела от колчана, окачен на гърба й. Беше голям сив вълк, ала не я нападна. Само я наблюдаваше, приклекнал на мястото си на няколко метра от нея.

Гледаше я сякаш с човешки очи. Тя се поколеба, само за миг. Сетне опъна тетивата на лъка си.
  – 90 думи
––––––––––––
Слънцето грееше право в уморените му очи. Раздразнението от по-рано през деня още не го беше напуснало, дори не усещаше топлината на лъчите.

Тогава тя влезе в стаята. И му се усмихна. Нещо в него се стопли и раздразнението му изчезна. Сякаш тя беше Слънцето и той едва една планета, въртяща се около нея.
––––––––––––
Радо 9в

Ловци. Ангели срещу демони. Апокалипсис. Победа.
––––––––––––
Елена С 11 Б

Мъжът след излежаните 30 години в затвора, излезе на свобода, усмихвайки се пред портите на дранголника. Погледна съпругата и сина си, които го чакаха отпред. Младият мъж се втурна към баща си, прегърна го и през сълзи прошепна:
––––––––––––
Вержиния 11б

,,Включен телефон. Нищо. Изключен телефон. Самота.’’

През 1960г. Клайв живееше в едно малко градче до Лондон. Единствената връзка,която имаше с тогавашния свят, беше един стар телефон с шайба. Докато телефонът на Клайв беше включен и имаше връзка с близките си и с повечето си приятели, той не обръщаше внимание на това, колко ценно е времето с любимите хора и го приемаше за даденост. До момента, в който целия град не остана без ток за повече от месец, тогава Клайв разбра какво е самота.
– Благодаря ти, че спаси живота ми!
––––––––––––
Валентин Караджов 11 а

Петър си седеше на своето кресло и си мислеше колко по-лесно беше пазаруването в старите времена. Можеше да отиде до магазина само с един лев и да излезе с една бутилка бира и три пакета чипс. Ама сега, в днешно време, би било по-трудно, защото има камери навсякъде.

София под карантина през обектива на третокласници от 1. СУ „Пенчо П. Славейков“

От страницата на РУО

„Ученици от 3.а клас в 1. СУ „Пенчо П. Славейков“  запечатаха в снимки моменти от живота в столицата по време на карантината, наложена заради COVID-19.  Те бяха провокирани от задачата на своята учителка Надя Дикова-Михалкова, поставена в онлайн часовете „Занимания по интереси“. Проектът се казва „Фотограф през прозореца“. Чрез снимките си  учениците на 1.СУ „Пенчо П. Славейков“ доказват още, че обучението в дигитална среда е възможно, интересно, творческо и нестандартно.

Бихме искали да споделим с всички колеги писмото на Надя Дикова-Михалкова до учениците и техния талантлив „отговор“ в презентация.“

Творческа седмица 13-16 април в 1 СУ

      Творчески премина тази седмица за учениците от 1 СУ „ Пенчо П. Славейков“.Учениците преминаха през едно нравствено и културно възпитание не по задължение, а по собствено желание.

Самотна пролет

/ пролет по време на пандемия/

           Тъжно! Пролетта шета, необезпокоявана! Училища – затворени. А как ли се чувстват гълъбчетата на ПЪРВО? Самотни! Детските гласчета са затворени у дома. Очичките са вперени в монитора. Обучение по време на пандемия в електронна среда. И тук най- вече сме ние – тружениците на образователната нива. Усмивки да подариш, блага дума да отправиш, хей така за минута да ги попиташ как се чувстват, какво им липсва. Но преди всичко да ги запознаеш с новото, което си превърнал в поредния любопитен файл, и да вдъхнеш кураж и надежда.

             Господин Панчовски предизвика своите петокласници да  поработят съвместно в своите творчески работилница – екипи върху създаване на приказки, есета и кратки разкази с неочакван край. И вече има с какво да се похвалим. Добри попадения! Нека споделим и съпреживеем заедно неговата удовлетвореност. Това е наградата!

Алек Добромир Лалев,
Vб клас

Виктор Минев,
Vа клас

Алек Добромир Лалев,
Vб клас

Поуката

             Създал Господ света, създал животните, планините, полята, реките, моретата и хората. Хората живеели безгрижно и щастливо, но и били много безотговорни.

             Убивали се, наранявали се, крадяли се, съсипвали семействата си, отмъщавали си, избивали животни за удоволствие, изсичали горите и си играли безотговорно с водата. А после изобщо не съжалявали.

             Бог виждал това и не бил доволен. Решил да им изпрати Поуката. Ходила тя от къща на къща, но навсякъде я смятали за странна, тъй като тя им говорела, че трябвало да се замислят за това, което правят, преди да са го направили и чрез житейския си опит да преценяват кое е правилно и кое – не. И че те трябвало да се променят.

             За съжаление, обаче хората не я слушали, защото за човека най-трудното е промяната. Дори на места я гонели, защото се била опитвала да възпитава децата им.

             Бог не бил доволен от това и решил да ги накаже. Оставил ги да съсипват Земята и да унищожават природата, но не им изпращал дъждове, реколтата била унищожена, не пораствали новите дървета, нямало слънце и чума повалила добитъка.

             Нещастни станали хората. Нямали храна, нито вода. Нямало с какво да изхранват децата и семействата си. Настанало суша и глад. Хората бавно започнали един по един да се разболяват от страшни болести и да умират.

             Накрая били толкова отчаяни и тъжни, че последната им надежда била Поуката. Отишли при нея и й обещали, че ще правят всичко, което им е казвала и че ще пазят природата, ще бъдат по-добри, само Бог да върне стария начин на живот.

             Поуката била доволна, Бог също. Той върнал щастливия живот на Земята – грейнало ярко слънце, запръскали свежи дъждове, растенията порасли и животните се завърнали. Хората пазили природата и си взимали поука от грешките. И заживели щастливо!

             Днес, обаче хората започват да забравят обещанието си и отново някои хора не се грижат за природата, но Господ знае какво да направи! Направил той още няколко наказания, изпратил им болести и хората отново започнали да се държат добре и да ценят това, което имат!

Поука: Трябва да ценим това, което имаме и да си взимаме поука от грешките!


Алек Добромир Лалев,
1 СУ „Пенчо П. Славейков“,
5 „б“ клас  No  2

Приказки за лека нощ

                В един хотел в центъра на града живеел стар самотен баща с дъщеря Маргарет и сина си Ед. Хотелът управлявал бащата, но той не го притежавал. Много се радвал че Ед и Маргарет му помагали, като Ед носил багажа на гостите до стаите им а Маргарет работела на рецепцията. За съжаление бащата бил добър хотелиер, но ужасен бизнесмен. На всякъде в стаята му имало сметки, а и хотелът трябвало да се поддържа.  Той не можел да каже на децата си тъй като те обичали хотела. Ед давал страхотни идеи за хотела а Маргарет … е тя не го харесвала толкова. Когато Ед и Маргарет пораснали малко повече, започнали да се трудят страшно много, въпреки това се наложило бащата да говори със собственика на хотела да го продаде. Така и станало. След време собственикът си върнал хотела и забогатял, а бащата починал. Ед не спрял да се грижи за хотела и когато станал вече на 31, а Маргарет напуснала. Тя обаче си намерила и работа и мъж с който се разделила. Ед работел, като монтьор, а хотелът вече бил два пъти ремонтиран. Той не спирал да вярва в хотела. След време този хотел  станал най добрия в страната. Всички много се гордеели. Най висока заслуга за това имал самият Ед. Но никой не го оценил. Собственикът казал че ще избере човек за фронт офис мениджър. Той споделил, че е  там от отдавна и имал невероятни идеи. Ед си помислил, че това е той, но се оказало, че е друг. Един ден обаче Маргарет трябвало да отиде на командировка и се наложило Ед да гледа децата и. Най-добрата и приятелка щяла да помага, имала време само да ги заведе на училище след това всичко било в ръцете на Ед. През вечерта на същия ден децата поискали да им се разкаже приказка за лека нощ. Ед започнал да разказва… Имало едно време едно голямо кралство. В него имало един смел красив и силен рицар на кон. За съжаление само той си се представял така. Всъщност бил млад селянин. Той правел всичко за замъка, а никой не забелязвал. Един ден краля решил да избере някой за място до него. Краля казал, че това е човека който го заслужава. За съжаление това не било селянинът, а някакъв си принц. Ед казал, че това е краят,а децата промълвили сънено, че трябва да има щастлив край. Те предложили кралят да даде и на селянина шанс. Ед се съгласил. Решил тъкмо да продължи и усетил как децата вече спели. На сутринта отишъл на работа и видял как има събиране на хора. Собственикът бе решил да даде шанс на Ед от което той много се изненадал. Веднага разбрал, че приказката която разказал се е сбъднала. Веднага на следващата вечер започнал да разказва нова приказка. Във нея докато си вървял един друг селянин се срещнал с нашият герой и му дал кон и споделил, че са нападнали най красивото момиче в кралството. Той веднага се качил на коня и тръгнал да търси девойката. Като я намерил я спасил и я отвел на безопасно място. Тогава я свалил от коня, а тя го попитала с какво да му се отблагодари. Той казал,че може с много пари. Децата веднага го спрели и му рекли, че кавалерите в приказките казват, че няма с какво да им се отблагодари. Ед се съгласил. И се върнал в приказката сменил парите с това,че не иска нищо в замяна. Тъкмо казвал че тя го целува, а децата казвали,че като се опитал го ритнал гном и мигновено заспали. Така и станало. Единствената изненада била, че момичето било приятелката на Маргарет. Ед се опознал с нея и те се обикнали. На следващата вечер Ед продължил историята. В кралството започнала битка между рицаря и селянина. Селянина победил. Мястото взел той и всички били щастливи освен рицаря. Децата добавили, че  той бил уцелен от огън и се е изпарил и  веднага след това заспали. На другия ден започнало партито за мястото фронт офис мениджър. Ед виждал ,че цялото парти е на тема огън. Той много се стресирал, но нямал избор. Ед и претендента му дали своите аргументи и Ед спечелил. Тогава започнал да се притеснява и хвърлил всичкият огън в близкият басейн. Собственика толкова се ядосал, че казал на Ед,че е изгорял. Тогава Ед разбрал ,че това е метафора. Хотелът щял да се строй на ново на мястото където е било училището, а Ед разбрал твърде късно. Тогава изгубил всичко. Децата му се разсърдили, приятелката му също тъй като била учителка там. Ед решил да убеди собственика да не строи на мястото на училището. Той се съгласил и написал договор, който ще спре строежа. Така Ед спасил училището и си върнал обичта от племенниците си и любимата си. Направил си хотел близо до града и започнал да живее там с жена си. Тогава осъзнал че живота не е приказка, но не значи че не можем да го живеем приказно.

Виктор Минев – 5 А клас

Какво бих казал на Васил Левски, ако беше жив днес?

Моето интервю с Апостола от камбанарията на времето

Апостола: Ееееееее родолюбче, от камбанарията на времето какво ти е на душата, какво искаш да ми споделиш – я спази стародавната българска мъдрост – „Какво на сърце, това и на уста“. Чакай, чакай – първо ми кажи, пазите ли ми републиката неопетнена?

Родолюбче: Апостоле, питаш ни днес дали пазим републиката чиста и свята. Какво да ти кажа – ние – българите – нали си ни познаваш – сме едно мрънкащо племе, все недоволно, песимистично настроено, все в чуждата паница гледаме, нашето все не ни e хубаво и все не ни достига. Но да те успокоя и да ти кажа – свята е за нас майчицата България.  Има я и с наша и с Божия помощ ще пребъде. Искам да ти споделя, че едно добро поколение се е пръкнало сега – любознателно, с амбиции, с мисъл за добро бъдеще, с изградени нравствени ценности. Повярвай ми и нека душата ти намери покой

     Но да започна с въпросите, които ме глождят – прости голямото ми любопитство, зная, възпитан съм, че това е  личен въпрос, но я ми кажи  защо не си имал деца, за да   ги посветиш на святото дело. И така те биха могли да продължат започнатото от тебе – освобождение от турската тирания.

Апостола: Умник си ми ти! Само ще ти кажа – и аз съм обичал и бях обичан, но идеалът за свобода, братство, равенство надви, разумът надделя над сърцето. Като пораснеш – ще ме разбереш.

Родолюбче: Апостоле, възхищавам се на безкрайната ти обич към българския народ. Мечтая си и тайничко се надявам  всички хора в България да станат като теб, за да ни има, да не се изгуби семката ни българска и татковината ни да процъфтява.

       А я ми кажи откъде тази голяма смелост,   когато прескочи онази огромна яма в Сърбия и всъщност получи прякора си Левски заради този наистина ,,лъвски“ скок? Откъде тази храброст при безбройните мъчителни разпити– не те ли беше страх? Как го направи? Аз лично не мога да го проумея.

Апостола:   Ох, малък си още, родолюбче, а какви силни думи ми хортуваш. Като порастеш, разгърни моето тефтерче, там ще найдеш отговорите. На изпроводяк имаш ли още нещичко да ми кажеш?

Родолюбче: Да, сладко ми тече приказката с тебе. Последно – болно ми е, че не зная къде е гробът ти, та да ти пална свещица за упокой на душата ти. И още нещо – да не си спомняме за тебе само на 19 февруари!

  Мир на праха ти!

Алек Добромир Лалев,
ученик в 5.Б клас,
СУ „ Пенчо П. Славейков“,
гр. София,

Ученическа изложба посветене на 1 ноември

Нека помним думите на Любен Каравелов: „Без образование ние няма да достигнем до никакво добро“.

За 1 ноември-ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ-ученици от 6-ти и 7-ми клас подготвиха изложба на табла- НАРОДНИ БУДИТЕЛИ.

Поздрави: Мила Теофанова

Спортен празник / 28 X 2019/

         Госпожа Мила Теофанова и нейният клас, любезно предоставиха няколко снимки от провелия се спортен празник на 28. 10. 2019 г. за да поощрят и други класове и техните класни да споделят тук  участието си в активни спортни игри и занимания.

 

Проект „ Действия при наводнения и последващи кризи “

       В изпълнение на проект „Центрове за повишаване готовността на населението за реакция при наводнения“ на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, учениците от 3 клас и учителите В. Ненкова, Т. Симова, Д. Спасова и М. Даракчиева при 1СУ “П.П. Славейков“ взеха участие в петдневно обучение за действия при наводнения и последващи кризи от 17.06.2019 г. до 21.06.2019 г.
       В обучението бяха включени интересни интерактивни упражнения и игри, рисуване, викторини, състезания, упражнения с демонстрации и симулации на наводнение.
       Всички ученици получиха материали, в които по достъпен начин са представени най-важните правила за поведение при наводнения.
       С провеждането на обучението по атрактивен начин учениците се убедиха, че когато сме предварително подготвени за дадено бедствие, има много по-голям шанс да реагираме правилно и да намалим рисковете от създалата се ситуация.

ПРОЕКТ „СТОЛИЦАТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕЦАТА“

140-годишната история на София превърна малките ученици в изследователи на миналото

          Проект „Столицата през погледа на децата“, посветен на 140 години от обявяването на София за столица на България, превърна учениците от начален етап в изследователи на историята.
         Малките откриватели, съвместно със своите преподаватели подготвиха електронния вестник, който нарекоха „Столичен калейдоскоп“. В бутиковото издание са поместени любопитни материали, свързани с миналото на нашия град след Освобождението ни от турско робство. Любознателните могат да прочетат историята по създаването на герба на града, кои са били неговите градоначалници. Фотоси показват знаковите места и сгради в София и припомнят как са изглеждали те през годините. Във вестника са поместени и фоторепортажи за посещенията на учениците от начален етап в музеи и обекти, свързани със 140-годишната история на столицата.

Над изданието работиха: Надя Дикова, Росица Василева и Розалина Георгиева.

Малките изследователи на миналото в действие (ГАЛЕРИЯ)