Какво бих казал на Васил Левски, ако беше жив днес?

Апостола: Ееееееее родолюбче, от камбанарията на времето какво ти е на душата, какво искаш да ми споделиш – я спази стародавната българска мъдрост – „Какво на сърце, това и на уста“. Чакай, чакай – първо ми кажи, пазите ли ми републиката неопетнена?
Родолюбче: Апостоле, питаш ни днес дали пазим републиката чиста и свята. Какво да ти кажа – ние – българите – нали си ни познаваш – сме едно мрънкащо племе, все недоволно, песимистично настроено, все в чуждата паница гледаме, нашето все не ни e хубаво и все не ни достига. Но да те успокоя и да ти кажа – свята е за нас майчицата България. Има я и с наша и с Божия помощ ще пребъде. Искам да ти споделя, че едно добро поколение се е пръкнало сега – любознателно, с амбиции, с мисъл за добро бъдеще, с изградени нравствени ценности. Повярвай ми и нека душата ти намери покой.

      Но да започна с въпросите, които ме глождят – прости голямото ми любопитство, зная, възпитан съм, че това е личен въпрос, но я ми кажи защо не си имал деца, за да ги посветиш на святото дело. И така те биха могли да продължат започнатото от тебе – освобождение от турската тирания.
Апостола: Умник си ми ти! Само ще ти кажа – и аз съм обичал и бях обичан, но идеалът за свобода, братство, равенство надви, разумът надделя над сърцето. Като пораснеш – ще ме разбереш.
Родолюбче: Апостоле, възхищавам се на безкрайната ти обич към българския народ. Мечтая си и тайничко се надявам всички хора в България да станат като теб, за да ни има, да не се изгуби семката ни българска и татковината ни да процъфтява.
      А я ми кажи откъде тази голяма смелост, когато прескочи онази огромна яма в Сърбия и всъщност получи прякора си Левски заради този наистина ,,лъвски“ скок? Откъде тази храброст при безбройните мъчителни разпити– не те ли беше страх? Как го направи? Аз лично не мога да го проумея.
Апостола: Ох, малък си още, родолюбче, а какви силни думи ми хортуваш. Като порастеш, разгърни моето тефтерче, там ще найдеш отговорите. На изпроводяк имаш ли още нещичко да ми кажеш?
Родолюбче: Да, сладко ми тече приказката с тебе. Последно – болно ми е, че не зная къде е гробът ти, та да ти пална свещица за упокой на душата ти. И още нещо – не си спомняме за тебе само на 19 февруари!

Мир на праха ти!

Алек Добромир Лалев
ученик в 5.Б клас
1. СУ „ Пенчо П. Славейков“
гр. София,