Архив на категория: НЕКА ПОМНИМ
Един безспорен талант – Никол Трошева, 7в клас, 1. СУ, София
На 14 април тази година се навършиха 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски. Регионалното управление на образованието София-град и Столичната община с активното съдействие на 1 СУ „ Пенчо П. Славейков”проведоха по повод годишнината конкурс за рисунка „Будителят Раковски в моето сърце“ за ученици от IV до VII клас в столичните училища. Творбите бяха оценени от комисии, определени от РУО – София-град.
На 13 Май беше открита специална изложба от организаторите на конкурса в Галерия на открито в парка пред НДК (в алеята до кино „Кабана“).
Сред отличените най- талантливи ученици от столицата е ученичката от 7в клас на 1 СУ „ Пенчо П. Славейков” – Никол Трошева с учител по изобразително изкуство Иван Сапунджиев. Тя беше наградена лично от началника на РУО София- град Ваня Кастрева. С таланта и уменията си Никол Трошева отлично защити традициите и името на 1 СУ „Пенчо П. Славейков” в областта на изкуствата.
Изложбата може да бъде посетена от всички граждани и гости на София от 13 до 27 май.
Честит ден на народните будители!
Уважаеми учители, родители, скъпи ученици,
Всеки от нас помни националните будители, всеки знае по някой цитат:
Бъдещето е такова, каквото го сториш…/Вазов/
За нас учителите – Паисий,Ботев, Вазов, Каравелов, Стамболов…..и Всички- те живеят в нас и ние-учителите сме приели примера, за да сме днес пред Вас.
Да, учители, общественици-това са съвременните будители / и да, будим Ви в 7 сутринта/усмивка. Нека на този ден си дадем сметка кое ни прави народ и кое нация, кога се пробужда духът ни, кое ни вълнува.
Будител е човек, който обича народа и чийто дела, мисли и стремежи са свързани с реализирането на определена общозначима цел, например – духовно пробуждане, борба за национално освобождение, създаване на книги, издаване на вестници и т.н.ето ни и нас, учителите- Ролята на учителя днес е изключително важна за пробуждането у едно дете на стремежа към знание, за изграждането на правилните ценности. И задачата на всички учители, в 21 век, трябва да бъде да провокират мислене и търсене у младите хора. “Защо му е да ходи на училище на един ученик, като с натискане на 1 клавиш, ще получи информацията, която му трябва ?”– ето на този въпрос, всеки учител трябва да намери своя отговор. Отговорът е –гласът-това е, което пробужда знание, желание, мотивира.
В 1 СУ“Пенчо П. Славейков“ живее примерът, живее будността, духът. Ученици, дори да се присмеете на ентусиазма на учител, това ще е награда за труда, защото е оценка, защото е стигнал гласът до Вас. В нашето училище има заряд, има дух, има ред, има национално съзнание. За нас-учителите-будителите важи една максима и нека бъде изразена с думите на Стоян Омарчевски, министър на България през 1922г. по повод обявяване на първи ноември за общонационален празник :
„Първата ни грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…”
Бъдете здрави, скъпи ученици, бъдете устремени, за да бъдем !!!
Oт МО БЕЛ
Да помним и да се гордеем!
pencho-slaveiikov-biografiya-i-tvorchestvo
Презентацията е любезно предоставена от госпожа Ралица Керелска, главен учител по български език и литература.
Нека помним!
НА ТОЗИ ДЕН ...
Пенчо Петков Славейков е роден на 27.04.1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на възрожденския поет и общественик Петко Рачов Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и творец. Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет; тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“. След края на войната писателят се премества в Сливен , а през 1879 г. — отново в Търново, където баща му Петко
Славейков издава вестниците „ Остен “ и „ Целокупна България “ , а Пенчо Славейков участва в разпространението им.
В края на 1879 г. семейството се установява в София , където Славейков учи до 1881 г. След въвеждането на Режима на пълномощията , баща му, един от водачите на Либералната партия , е арестуван, след което заминава за Източна Румелия . Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив . През 1883 г. е един от начинателите и водителите на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия против лошото преподаване на предметите , след като учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с парфюмирани контета и умствено боси „възпитатели“ .
1884. 24. 01. – замръзва на леда на Марица след продължително пързаляне с кънки; безрезултатно лечение в Пловдив, София, Виена, Париж, Лайпциг, Берлин След като преключва с учението, писателят Живее в различни селища — Люцерн , Хофлу , Горат , Гьошенен , Андермат , Логано . Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия . Най-дълго се задържа в Рим. През май 1912 г. отново е на път към Енгандините, в планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в малкото курортното градче Брунате , разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия) , където на 28 май умира. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г.
Стоян Панчовски,
старши учител по български език и литература,
1.СУ „Пенчо П. Славейков“, София