Здравейте колеги,
Предизвикателството е прието от г-жа Петя Дерменджиева и учениците от 7а клас.
Поместените есета и презентация ни показват гледната точка на нашите ученици в този извънредно труден и за тях период.
Нека ги поздравим и благодарим на тяхната учителка и на децата за желанието и взаимната мотивация за работа.
Бъдете здрави!
„
ЖИВОТЪТ МИ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ
ХОДИМ НА УЧИЛИЩЕ, ВИЖДАМЕ СЕ С ПРИЯТЕЛИ, ПАЗАРУВАМЕ СИ ПО МАГАЗИНИТЕ, ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ, ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ЖЕЛАЕМ ПОЧИВКА ОТ ТАКА ЗАБЪРЗАНОТО НИ ЕЖЕДНЕВИЕ. ИЗВЕДНЪЖ ПОЛУЧАВАМЕ ВАКАНЦИЯ, НО ПАК НЕ СМЕ ДОВОЛНИ.
ПОВЕЧЕ ОТ МЕСЕЦ СМЕ В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ…СИГУРНО ВИ СЕ СТРУВА МНОГО – МНОГО СИ Е! ЕДИН МЕСЕЦ БЕЗ УЧИЛИЩЕ ПЪРВОНАЧАЛНО ЗВУЧИ СТРАХОТНО..БЕЗ ДОМАШНИ, РАЗХОДКИ В ПАРКА С ПРИЯТЕЛИ..МЕЧТА! НО ВСЪЩНОСТ КАТО РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ Е ЗАБРАНЕНО ВСЯКАКЪВ КОНТАКТ С ВАШИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ СЪУЧЕНИЦИ, ВИ СТАВА ЛОШО. НЕ МОЖЕТЕ ДА ОТИДЕТЕ ДА ВИДИТЕ ПО-ВЪЗРАСТНИТЕ ВИ БЛИЗКИ РОДНИНИ, ЗАЩОТО ТЕ СА НАЙ-ЗАСТРАШЕНАТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА. СТОИТЕ СИ ВКЪЩИ, ГЛЕДАТЕ ТЕЛЕВИЗИЯ, РОВИТЕ СИ В ТЕЛЕФОНА,ХОДИТЕ ДО МАГАЗИНА С РЪКАВИЦИ И МАСКИ, ВИЖДАТЕ УЛИЦИТЕ И ГРАДИНКИТЕ, КОИТО ПРЕДИ СА БИЛИ ПРЕПЪЛНЕНИ, СЕГА ПО-ПРАЗНИ ОТ ВСЯКОГА. СЛЕД ВРЕМЕ ОСЪЗНАВАТЕ, ЧЕ ВИ ЛИПСВАТ ХОРАТА, С КОИТО СТЕ БИЛИ ПО ЦЯЛ ДЕН, СПОДЕЛЯЛИ СТЕ И ХУБАВИТЕ ,И ЛОШИТЕ МОМЕНТИ. РАЗБИРАТЕ ПРОСТО ТЯХНАТА ЛИПСА ВЪВ ВАШЕТО ЕЖЕДНЕВИЕ. И ВСИЧКОТО ТОВА ЗАРАДИ ЕДИН ВИРУС… КОРОНАВИРУСЪТ. И СЕГА МЕЧТАТА СЕ ПРЕВЪРНА В ЕДИН АД, КОЙТО НЕ ЗНАЕМ КОГА ЩЕ СВЪРШИ.
СЕДМИ КЛАС СМЕ И НЯМА КАК ДА НЕ УЧИМ ПОВЕЧЕ ОТ МЕСЕЦ, ЗАТОВА ИМАМЕ ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ. ЗАСТАВАМЕ ПРЕД КОМПЮТЪРА И СЛУШАМЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ. ВСЪЩНОСТ НЕ СЕ ЗНАЕ ДАЛИ ВСИЧКИ ГИ СЛУШАТ, НО ПОНЕ СЕ ВОДИ ТАКА. ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СМЕ СВОБОДНИ ПО ЦЯЛ ДЕН, МИСЛЯТ СИ, ЧЕ НЯМАМЕ КАКВО ДА ПРАВИМ, И НИ ЗАЛИВАТ С ДОМАШНИ.АКО ПРИЕМЕМ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НЕЩА ДОБРЕ, НО БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ НИ СЪЩО ТРЯБВА ДА УЧАТ. ПРЕДСТОИ НИ ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ И Е МНОГО ВАЖНО ДА РАЗБЕРЕМ МАТЕРИАЛА. И РАЗБИРАМЕ, ЧЕ ИМА СЕМЕЙСТВА С ЕДИН КОМПЮТЪР И В ТАКЪВ МОМЕНТ ТЕ ТРЯБВА ДА СПОДЕЛЯТ ТОЗИ КОМПЮТЪР. И СЕ ЗАПОЧВА ЕДНО ВИКАНЕ, ПО-МАЛКИТЕ НЕ РАЗБИРАТ ТОЛКОВА ОТ ТЕХНОЛОГИИ И СИ МИСЛЯТ, ЧЕ СЪУЧЕНИЦИТЕ ИМ НЕ ГИ ЧУВАТ И В СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ ТЕ ПРЕЧАТ НА ПО-ГОЛЕМИТЕ. РОДИТЕЛИТЕ НИ РАБОТЯТ ОТ ВКЪЩИ, А НЯКОИ ХОРА ОСТАВАТ БЕЗ РАБОТА. НЯМАТ ПАРИ, ЗА ДА ИЗДЪРЖАТ СЕМЕЙСТВАТА СИ И ТОВА ЗА ТЯХ СТАВА ОЩЕ ПО-ЗЛЕ. С ТЕЗИ КОМПЮТРИ Е МНОГО ПО-ТРУДНО,НЯМА Я ЖИВАТА ВРЪЗКА. ТЕХНОЛОГИИТЕ СА В ДОСТА НАПРЕДНАЛО СЪСТОЯНИЕ, НО ТЕ НЕ СА СПОСОБНИ ДА ЗАМЕНЯТ КОНТАКТА С БЛИЗКИТЕ ХОРА. ДА, НИЕ СЕ ЧУВАМЕ ПО ТЕЛЕФОНА, ПИШЕМ СИ, НО ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ЖЕЛАЕМ ДА ГИ ВИДИМ, ДА ГИ ПРЕГЪРНЕМ, ДА СИ СПОДЕЛИМ НЕЩИЧКО. И НАЙ-ЛОШОТО Е, ЧЕ ТОЗИ ВИРУС ТЕПЪРВА НАВЛИЗА В СТРАНАТА НИ И НЕ ЗНАЕМ ДО КОГА ЩЕ ПРОДЪЛЖИ.СЛУШАМЕ НОВИНИТЕ И РАЗБИРАМЕ, ЧЕ ВСЕКИ ДЕН, БРОЯТ НА ЗАБОЛЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ НАРАСТВА, УМИРАТ ХОРА И НЕ МОЖЕМ ДА ОБВИНИМ НИКОГО. ЧУВСТВАМЕ СЕ ТОЛКОВА БЕЗСИЛНИ И СЕ НАДЯВАМЕ ТОЗИ ВИРУС ДА НЕ СТИГНЕ ДО НАС И ДО НАШИТЕ БЛИЗКИ ХОРА. В ТАКЪВ МОМЕНТ, НИКОЙ ЧОВЕК НЕ Е СПОСОБЕН ДА ПРЕКРАТИ ЦЕЛИЯ ТОЗИ АД. МЕДИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ СА МНОГО МАЛКО В СРАВНЕНИЕ С ТЕЗИ В СВЕТОВЕН МАЩАБ. И ИМА ОЩЕ ЕДНА ЛОША НОВИНА- ЛЕКАРИТЕ СЕ РАЗБОЛЯВАТ СЪЩО. ВСЕ ПАК И ТЕ СА ХОРА. И СЪЩИТЕ ТЕЗИ ХОРА ПРАВЯТ ОГРОМНА ЖЕРТВА И СТОЯТ ПРИ ВЕЧЕ ЗАБОЛЕЛИТЕ С РИСК ДА СЕ ЗАРАЗЯТ. НЕ ВИЖДАТ БЛИЗКИТЕ СИ ХОРА И ПО ЦЯЛО ДЕНОНОЩИЕ СЕ МЪЧАТ ДА СПАСЯВАТ ЖИВОТИ. ТОГАВА НАШЕТО СТОЕНЕ ВКЪЩИ СТАВА МАЛКО ЛИГАВО. И СЕГА ЩЕ КАЖЕТЕ, ЧЕ НА ЛЕКАРИТЕ ТОВА ИМ Е РАБОТАТА. ДА, НО АКО ТЕ СЕ ОТКАЖАТ ОТ ТОВА ДА СПАСЯВАТ И АКО КАЖАТ, ЧЕ ОТИВАТ ПРИ БЛИЗКИТЕ СИ И СЕ ИЗОЛИРАТ КАТО НАС, НИЕ ЩЕ СМЕ ПОТЪРПЕВШИТЕ. ЗАЩОТО ТЕ НЯМАТ ОПЦИЯ ДА РАБОТЯТ ОТ ВКЪЩИ. ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СМЕ ИМ МНОГО БЛАГОДАРНИ И ДА ЦЕНИМ ТОВА, КОЕТО ПРАВЯТ ЗА ПО-ДОБРОТО И ПО-БЪРЗОТО ОТМИНАВАНЕ НА ВСИЧКО ТОВА.
АЗ ЛИЧНО МНОГО СЕ НАДЯВАМ ВСИЧКО ДА СВЪРШИ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО, ДА СЕ ВИДИМ С БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ НИ, ДА ХОДИМ НА УЧИЛИЩЕ, ЖИВОТЪТ ОТНОВО ДА ЗАПОЧНЕ ДА ТЕЧЕ С ПЪЛНА СИЛА И ВСИЧКО ДА БЪДЕ КАКТО ПРЕДИ. НО ЗНАМ ЕДНО, СЛЕД ТАЗИ ПАНДЕМИЯ, ХОРАТА ЩЕ СТАНАТ ПО-ДОБРИ. ЩЕ ЗАПОЧНЕМ ДА ОЦЕНЯВАМЕ МАЛКИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА, КОИТО СЕГА НЕ МОЖЕМ ДА ПРАВИМ. НАЛИ ХОРАТА СА КАЗАЛИ: ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО! НАДЯВАМ СЕ И СЕГА ДА Е ТАКА!
ИЗГОТВИЛ: АНДЖЕЛИНА СТЕФАНОВА 7А КЛАС
,,Моят живот по време на карантина“
Есе разсъждение
Когато научих за COVID-19 не вярвах, че това ще дойде в България. Все си мислех, че нещата бързо ще отшумят. Смятах, че хората се паникьосват излишно, защото това е най-нормален вирус, просто се разпространява по-бързо.
След като първият болен в страната ни се установи точно на 8-ми март, на мен ми стана доста тъжно. Навсякъде по медиите говореха само за болести и как да се предпазим, а никой не отчиташе, че всъщност на този ден имаше, и празник-Денят на жената. Тогава бях при своята баба в Монтана и тъкмо си мислехме, колко ще е хубаво да излезем и да се почерпим. Въпреки цялата суматоха в държавата ние отидохме на заведение. Из града хората бяха съвсем спокойни (сигурно още не бяха научили лошата новина).
Ден по-късно обявиха удължаване на грипната ваканция с две седмици. Не мислех, че приятелите ми ще ми липсват, защото тази ,,почивка“ щеше да бъде колкото Коледната. С мама и сестра ми се върнахме в София и дните си минаваха както обикновено, с разликата, че не можехме да ходим по ресторанти, молове и не виждах приятелите си. За мен този път държавата добре си върши работата и доста бързо реагира на случая.
След като въведоха онлайн обучението усетих липсата на госпожите и приятелите си. Първата седмица ми беше доста трудно да схвана нещата в системата. Няколко пъти имах проблеми от типа, че не се чувам и изхвърляне от часа. Някои от компютърните понятия не можех да си ги обясня. Всичко от нормалното училище започна да ми липсва. Даже и нещата, които преди не съм харесвала. Сега много искам някоя учителка на живо да ми обяснява нещата, които не разбирам, да се забавляваме в междучасията, раницата да ми тежи и след училище да си тръгвам с приятели.
Един мой ден по време на карантина минава по следния начин. Сутрин ставам и си дописвам домашните, които са ми останали от миналия ден. След това се включвам в онлайн обучението и се обучавам до колкото разбирам материала. После излизам в двора за около един час и си играя със сестра ми. Пиша си домашните. Говоря си със приятели на видео чат. След вечеря започвам да чета много интересна книга. Гледам филми и сериали до 22:00 часа. После си лягам.
Не бих искала да свиквам с тази рутина, защото усещам колко много се изнервям и не мога да изразходвам енергията си. Следователно започвам да тормозя и близките си, които също са изморени от целия ден. Майка ми е учителка и на нея й е по-трудно и изморено отколкото на мен. Сестра ми също се обучава онлайн и аз й помагам с техниката.
Много искам скоро всичко да отмине и отново да виждам приятелите си, учителите си, роднините си, най вече да пътувам някъде, научавайки нови неща!
Виктория Лолова – 7а клас