Първо училище е съградило българската държавност
Находчивата фраза „Като Първо няма второ“ не е просто добронамерена закачка на съперничество между училищата. Тя не е само девиз. В тази фраза има много история, може да се каже, че тя е изваяна от целокупната ни следосвобожденска история. Естествено, че Първо не е първото средно училище по българските земи. Преди него е Априловската гимназия в Габрово. Но Първо е връстник на свободата ни. Има една и съща рождена година с първата ни конституция – Търновската. Както и с „раждането“ на София като столица.
Тази фраза е и мерило на ценностите, градени от Първо, а от него и на българско развитие. Ако разлистим назад страниците на историята, често ще попадаме на думата „първо“. И тя не е била нещо епизодично, случайно, тя е била крайъгълен камък, положен в основите на сградата на
българската държавност, градена през три века и епохи.
Достатъчно доказателство за това е дори само да посочим преподавателите на 140-годишното училище.
Първият директор е бил преподавателят по латински Георги Стаменов. А той е бил съратник на Апостола и след неговата гибел е посочен за негов заместник от БРЦК. За него бъдещият учител, общественик и писател Тодор Влайков казва, че: „бе успял да възбуди у нас жив интерес към тоя мъртъв език и всецяло да ни въведе в неговото изучаване“.
Учителят писател Михалаки Георгиев съставя първия български учебник по ботаника за средните училища и го отпечатва през 1881 г. в Белград. Той също е инициатор и организатор на първата българска държавна лотария, а неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета. Самобитната му пък и остра белетристика е съставна част от критичната линия на литературата ни от онази епоха.
Споменатият вече Тодор Влайков е първият председател на Българския учителски съюз, основан от самия него през 1895 г. Този съюз действа и днес. Този писател ще се окаже съосновател и на първата българска кооперация (в Мирково). Той е и първият лидер на Радикалдемократическата партия. Като творец пък Влайков е част от критико-реалистичната линия в нашата литература от онзи период, чиито представители са също Вазов, Алеко Константинов и Михалаки Георгиев.
Поетът символист Теодор Траянов също е
извайвал фразата „Като първо няма второ“.
През 1907 г. печели първото неофициално първенство у нас по шахмат, а през 1931 г. става председател на първия Български шахматен съюз. Между другото, през 1936 г. на сеанса с Алексанър Алехин в София прави реми с него. А в началото на следващия век България излъчи и световен шампион по шахмат – Веселин Топалов. Като поет пък Теодор Траянов оставя трайна следа в символизма, което за времето си бе ново явление и се е утвърди като трайно течение в изящната ни словесност.
Сред учителите е бил и Александър Теодоров-Балан. С изследванията си за граматическия строеж на българския език, на особеностите на българската звукова система, с борбата с чуждиците и обогатяването на езика с народни думи той заема челните места сред строителите на родното езикознание.
От по-новото време не може да подминем преподавателя Илия Бешков, един от най-забележителните художници и карикатутиристи от първата половина на 20 век. Той е живописец, и график, и илюстратор, и педагог, но оставя диря във времето с карикатурите, осмиващи фердинандовия режим в началото на века.
Учител в Първо е бил и такъв майстор на словото Ангел Каралийчев – поколения деца са израснали с неговите разкази и книги.
Музиката също е била представена сред първоучителите на Първо. Композиторът Добри Христов създава певческото дружество „Родна песен“, впоследствие хоровете стават традиция в музикалната култура на страната.
Уроци по музика е водил и големият български композитор Марин Големинов, който е носител на Хердерова награда (1976) и Кавалер на френския Орден за изкуство и култура. А лауреатите на Хердеровата награда се определят от водещи университети в Германия и Австрия.
Десетки са още учителите, които всеотдайно, самоотвержено, без стремеж за слава и известност, са просвещавали поколения българи и така са се вградили в развитието на страната ни.
Що се отнася пък до възпитаниците на Първо, то те са цяло съзвездие.
Свят да ти се завие колко много са те. И каква диря са оставили в своята си област и в развитието ни като цяло. Сред тях, например, си титаните на българското художествено слово Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Димов. Класен ръководител и учител на Елин Пелин, включително в белетристиката, е бил възпитаникът на училището Тодор Влайков. Първо училище е създало щафета на ценностите и тя е работила във времето. От по-съвременните пък писатели се открояват Андрей Гуляшки и Георги Марков.
След майсторите на поетичната словесност виждаме и Димчо Дебелянов, смятан за един от най-романтинмите лирици, и Кирил Христов, майстор на изящната пейзажна лирика, също и носителят на Хердеровата награда Атанас Далчев, чиято философска поезия е възпитала цяла плеяда поети, а преводите му са ни направили съпричастни и към световната поезия и култура. В тази редица задължително трябва да присъстват проф. Александър Балабанов, превеждал древногръцкото наследство, Стоян Загорчинов с неговия принос в създаването и развитието на историческия роман като жанр, видния изкуствовед акад. Богомил Райнов, сценаристът на криминално-приключенския жанр Антон Антонов-Тонич.
Два вида изкуства сякаш са били абонирани за Първо.
Да вземем сценичното изкуство. Още като ученик в края на 19 век изявява покоряващата си артистичност Кръстю Сарафов. Негов съвременник е режисьорът и актьорът Васил Гендов, автор на първия български филм от 1915 г. „Българан е галант“. В училището на „Стара планина“ №11 учил и видният театрален режисьор Гриша Островски, творил през втората половина на 20 век. Възпитаниците актьори на Първо правят цяла трупа от съвременници – Марта Вачкова, Светослав Пеев, Ванча Дойчева, Антони Генов, Силвия Рангелова, сестрата и братът Маргарита и Момчил Карамитеви, които са деца на театралната икона Апостол Карамитев, българо-израелката Деса Красова, по-известна като Касиел Ноа Ашер.
Ако пък вземем музиката,
Първо училище направо е било училищната ни академия.
Тук е учил оперният певец и режисьор Стефан Македонски, създал през 1948 г. Държавния музикален театър, който сега носи неговото име. Както виждаме думата „първо“ е запазена марка и при възпитаниците, не само при учителите.
Съдбата сякаш е отредила адресът „Стара планина“ 11 да стане ковачница на композитори. Невъзможно е да си представим българската музика без проф. Пенчо Стоянов, Борис Карадимчев, Бенцион Елиезер, Йосиф Цанков, Морис Аладжем, Хайгашод Агасян. Или без професорите музиканти Огнян Станчев, Никола Николов, Димитър Козев, Константин Чилев, Г. Желязков. Пред последните 4 десетилетия няколко поколения българи са си тананикали песните на естрадните певици Маргарита Хранова и Стефка Берова.
Значителна част от възпитаниците, както и от преподавателите, впоследствие стават титулувани членове на БАН и преподаватели в родната Алма Матер. Дори и нейни ректори, какъвто е бил Димитър Агура. Така те са вграждали и развивали академизма на страната, вдигали са нагоре интелектуалното равнище на нацията. А без тези два фактора трудно ще посочите държава, за която да кажете, че е зряла и заслужава място на картата на света.
Не може да се подмине и друга заслуга на Първо – то е дало
възпитаници от най-различни сфери на обществения живот.
Сред тях са биологът академик, Румен Цанев, член-кореспондентите и професори Йовчо Топалов (сърдечно-съдов хирург), Калчо Марков (биолог), Пенчо Венков (генетик), Кирил Мишев (географ). Сред тях са и професорите Георги Златарски, който е бил директор на спешните спасявания в държавата, института „Пирогов“, специалистът по механика и биомеханика Юлий Тошев, ортопедът Иман Матев, специалистът по слаби токове Милчо Гаков. Със сигурност изпускаме още имена, за което молим за извинение с утехата, че те са били почетени в предишния чествания на училището.
Журналистиката също се е закачила за Първо. Това е професия и на словото и в него на жив и чист български език, а също на родолюбие, са се учили професорът по история на българската журналистика Владимир Топенчаров, проф. д-р Веселин Димитров, който става и декан на Факултета по журналистика, а също телевизионните журналисти Любомир Коларов и Милена Милотинова, и радиожурналистът Асен Гешаков.
И накрая, но не последно място като значение, е политиката.
Първо е дало държавници,
които по един или друг начин са управлявали или са участвали в управлението на държавата в съдбоносни за нея периоди.
Това е цар Борис Трети, премиерите член-кореспондентът проф. Любен Беров и Стефан Софиянски. В тази категория трябва да споменем и Ивайло Трифонов, началник на канцеларията на президента Желю Желев, вицепремиер и активист на демократичното движение у нас.
Така че като теглим чертата, се получава ето какво: едва ли има друго училище, дало толкова много личности, които са положили своите тухли в сградата на независима България и на националния ни дух. Първо училище със своите преподаватели и възпитаници е създавало ценности и идеи, които са придвижили българското общество напред. Това средище на просветата наистина напомня едно сърце, което е изтласквало идеи и ценности към целокупното ни развитие. И имаш чувството, че е като магистрала, през която е минала България в няколкото й измерения или епохи.
Наистина, има ли второ като Първо!
1. СУ „Пенчо П. Славейков“ в тържествената церемония по освещаване знамената на софийските училища
По повод 140 години от обявяването на София за столица на България, на 3 април 2019 г., тържествено бяха осветени знамената на всички столични училища. Церемонията бе водещото събитие и част от програмата на Столична община за отбелязване на годишнината.
Емблемата на Първо училище се развя след Националната гвардейска рота, а знаменосците ни поведоха парадната колона.
Тържественият ритуал се проведе на площад „Св. Александър Невски“, а Националната гвардейска рота направи специална демонстрация, свързана с отдаване на почит към бойните знамена.
Очаквайте традиционния юбилеен вестник „Подем“
Вестник „Подем“, който Първо училище традиционно издава за своите юбилеи, е готов за печат и ще излезе месец май.
Екипът на вестника се е постарал да отрази миналото и настоящето по нестандартен начин и е направил опит да „надникне“ в бъдещето, чрез различните гледни точки на събеседниците си.
Училищният вестник „Подем“ за пръв път е напечатан на 1 юни 1925 г., а тиражът му през 1929 г. достига 513 броя. В продължение на 15 години на страниците му правят първите си стъпки бъдещи поети, писатели и журналисти.
Учители и родители наредиха музейна експозиция
Музейна експозиция, събрала ценни документи, предмети и отличия, свързани с историята на най-старото средно училище в София, наредиха учители и родители за децата си във фоайето на сградата. По този начин преподавателите в партньорство с родители потопиха учениците в историята на гимназията.
Ценните експонати бяха подбрани и подредени с много любов и старание от началната учителка Петранка Маврудиева, чиято професионална кариера е преминала само в Първо училище. Нейни предани асистенти бяха родителите от Училищното настоятелство Милена Панчева, Антон Георгиев и Анатоли Стойнов. Екипът се оказа успешен, защото музейната изложба предизвика невероятен интерес.
Подреждането на музейна експозиция е част от инициативите, свързани с отбелязването на 140-годишния юбилей на 1 СУ „Пенчо П. Славейков“. Идеята на училищния екип бе да се върнем към богатата история на учебното заведение, да съхраним традицията и по естествен начин учениците да надникнат в миналото ни, защото историята на Първо училище е вплетена в историята на българската държавност и културен разцвет.
Изложените реликви събудиха не само интерес, но припомниха на всички колко е важно да познаваш историята, защото тя е част от образованието.
Училищното настоятелство реставрира ценно 100-годишно пиано
Уникално 100-годишно пиано от марката „Плейел” (Pleyel) реставрира Училищното настоятелство на 1 СУ „Пенчо П. Славейков“. Възстановяването на музикалния инструмент е инициатива на родителите по повод 140-годишнината от основаването на училището. Идеята обаче за „съживяването“ на ценния експонат се роди преди две години. Тогава бе организирана благотворителна кампания за набиране на средства.
Изследователите на историята на 1 СУ „Пенчо П. Славейков“ твърдят, че пианото е дарено на училището от царското семейство. Благородният жест бил направен в знак на благодарност, тъй като престолонаследниците – принцовете Борис и Кирил, били възпитаници на гимназията. Към пианото царското семейство добавило още елегантно бюро и старинни шкафове, които и до днес са част от обзавеждането на директорския кабинет. И понеже няма документ, свидетелство за дарението, училищният екип продължава изследването на архивите. Всеизвестен факт е, че Първа мъжка гимназия се е помещавала в различни сгради и по тази причина много от документите не са достигнали до наши дни.
Възстановяването на царското пиано, както всички го наричат, продължи цял месец. В момента музикалният инструмент е поставен в учителската стая като част от музейната експозиция, която бе организирана по повод юбилея. Иглика Янкулова и Милена Панчева, които отделиха много време и усилия за връщането на гласа на стогодишния инструмент, споделиха, че идеята на родителите и преподавателите е пианото да се използва от даровити ученици в камерни концерти по тържествени поводи. Родителите са щастливи, че въпреки ограничения бюджет, са успели да реализират идеята си отпреди две години.
Тодор Иванов е специалистът, който извърши реставрацията. Той посочи, че пианото е изработено през 20-те години на миналия век. Инструментът е полуфабрично производство на „Плейел”, а основен интерес представлява механиката. Според експерта уникалното е „нововъведение в глидерната система, при която е добавена т. нар. трептяща пластина на шпилера. Специалистът допълни, че в България инструментите от тази серия са не повече от 10. Тодор Иванов обясни още, че е извършил санитарния минимум от необходимите регулации на архивното пиано – настройване, подмяна и изработка на части. Този минимум от дейности, свързани с реставрацията, е извършен заради ограничения бюджет, с който е разполагало Училищното настоятелство. За пълното реставриране на музикалния инструмент са необходими много повече средства. „Този ремонт е първата стъпка към пълната реставрация на пианото. За окончателното възстановяване на инструмента е необходима подмяна на чукчета, изработка на басови струни, реставрация на лаковото покритие, както и на покритието на клавиатурата“, допълни Иванов.
Докато работеше, акордьорът успя да обясни на учениците, които го наблюдаваха с интерес, че пианото, което притежава 1 СУ, е нежен в темброво отношение, няма големи динамични амплитуди и притежава уникална конструкция на клавирния капак. Разказът му предизвика любопитството, когато сподели, че фурнирът на пианото е произведен от орехово коренище.
История на прочутите пиана „Плейел”
(по публикации в медиите)
Реномираната френска марка пиана „Плейел“ е част от клавирната история на света. Инструментите на прочутата фирма са били предпочитани от композиторите Фредерик Шопен, Клод Дебюси, Стравински, Лист, Равел и били произвеждани специално за тях.
Легендарната компания е създадена през 1807 г. от композитора Игнац Плейел, ученик на Хайдн. Севременни ценители го наричат „ферарито на пианата“. Особено предпочитана е от романтичните композитори. Шопен е свирил на „Плейел“ винаги, когато е изнасял концерти във Франция.
Фирмата е снабдявала двора на императрица Жозефина, съпругата на Наполеон. Най-скъпият инструмент е продаден за 200 000 евро. Един малък щрих е достатъчно красноречив за класата на пианата – за монтажа на отделните 5 000 части са необходими 1 500 часа.
През 2013 г. най-престижната в света френска компания за пиана обяви, че спира да работи заради високите разходи. Тогава експертите припомниха, че производството на тези музикални инструменти е била първата истинска индустрия преди автомобилната. За 206 години фирмата е създала 250 000 инструмента. На името на „Плейел” са кръстени прочута концертна зала в близост до Шанз-Елизе, метростанция и небостъргач в Сен Дени.
Учениците на Първо хвърлиха мост между миналото и настоящето на училището
140-годишната история на Първо училище оживя в талантливите и находчиви проекти на нашите ученици. Коридорите на двата етажа на училището се превърнаха в истинска галерия, в която бяха подредени над 90 детски творби.
Проектите бяха възложени на всички класове, като целта на класните ръководители бе да превърнат учениците си в изследователи на историята на учебното заведение.
Част от проектите отразяват историята на Първо училище в трите века на неговото съществуване. Други са посветени на ярки личности – възпитаници и преподаватели, които безспорно са допринесли за културния разцвет на нацията. Със снимки и рисунки останалата част от децата са представили незабравими моменти от училищния си живот.
Учители подеха кампания за написване на „Златните страници на 1 СУ“
По повод 140 години от създаването на Първо училище преподавателският екип подема кампания за създаване на фонд „Златните страници на 1 СУ „Пенчо П. Славейков“.
Идеята за „Златните страници“ се обмисля отдавна, тъй като в 1 СУ има много талантливи ученици, чиито творби печелят челни места в различни състезания и прояви. Отличените творби на малките автори ще бъдат публикувани на сайта на училището, като целта е да се стимулира детското творчество. В златната страница на талантите учителите ще включват и шампионите от спортните състезания.
Нашите ученици ни правят горди с постиженията си, техните успехи са заслужени. Със своите усилия, труд и талант те наистина стават съавтори на историята на училището, споделиха инициаторите на кампанията.
Ретроспекция
Ученици пресъздадоха първите дебати на своите предшественици от преди 140 години
Бурните дебати от преди 140 години в Първо училище бяха възпроизведени от наши ученици в чест на неговия юбилей. Пламенни слова, емоционален заряд и много артистичен талант изпълниха учителската стая на 10 май (петък), където дванадесетокласници представиха малка театрална постановка, пресъздаваща първия ученически дебат в столицата на свободна България. Пътешествието във времето се случи през прочита на най-опитните участници в клуба по дебати „Ариадна“. Абитуриентите Силвия Петрова (12. Г клас), Андреа Ерменкова (12. Г клас) и Николай Петров (12. Д клас) майсторски осъществиха театрална телепортация и отведоха своите гости в края на 19 век, когато започва историята на 1. СУ” Пенчо П. Славейков”. Техният театрален спор „ Барутът или перото” бе вдъхновен от проучване, което случайно или не, разкри кога и под какво име се е състоял първият дебат в училището. Изпълнението на учениците предизвика бурни аплодисменти от зрителите, които през цялото време гледаха представлението със затаен дъх. На възстановката присъства ръководство на Първо училище, много преподаватели, ученици, журналисти и бивши възпитаници на учебното заведение.
След вдъхновеното актьорско изпълнение, участниците от клуба по дебати „Ариадна“ кръстосаха гледни точки по актуалната днес тема „Разрешим ли е конфликтът между поколенията?“ Опоненти в спора бяха Благой Иванов и Миряна Димитрова, бивши възпитаници на Първо училище, и учениците Габриела Патилова (10. Б клас), Емануила Лазарова (12. Б клас) и Йова Раканова (10. Б клас). Оригиналното в полемиката бе и това, че една срещу друга в своите тези застанаха майка и дъщеря, които емоционално и неподправено изложиха своите аргументи. На сцената на дебата се стигна до истински сълзи, когато майката на Йова Галя Раканова разказа развълнувано пред публиката как някогашните българи са давали мило и драго, за да бъдат изучени техните деца. На финала известният в миналото телевизионен журналист Любомир Коларов, който е възпитаник на Първо училище и бе почетен гост на събитието, успя да уравновеси с речта си различията в ценностните системи и прокара моста между различните поколения.
Геновева Маркова, Ръководител на клуб по дебати „Ариадна“
Снимки: Мария Калоянова
