Лили  Димитрова  10 в

„Жените по цял свят спяха, обвити в нежни почти кехлибарени пашкули. Всички освен Ива. Тя беше специална и мъжете по света го знаеха. Ива пък знаеше, че всъщност всички грешат. Сърце не и даваше да обяснява навсякъде, че истинското и име е Брус.“ – разказът от 55 думи.
––––––––––––
Стиснах ръката и. Тя оплакваше душата ми. – разказът от 6 ( станаха 7 ) думи.
––––––––––––
 „Имате грешка“ ми казва познат глас. Въздъхвам от другата страна на слушалката.
 
„Естествено. Бихте ли ми дали докторът?“ – Лайла подава слушалката на човекът до нея, а той я взима сякаш разговорът е предназначен само за него. „Странно‘‘ мисли си Лайла.

„Няма подобрения, а док?“ – питам психиатърът, който прие сестра ми в психиатричната клиника преди година. – продължение на краткия разказ от 6 думи.

––––––––––––
Каролина  Ралева 11а

Фигурата на мъж се приближи до стъклото на ъгловото ресторантче, сетне влезе вътре.

“Маса за един. Чаши за двама.”

Той се стовари тежко на стола, който му посочи хостесата и въздъхна.

Никога повече нямаше да я види – да помирише парфюма й, да вкуси устните й. Беше си отишла и нямаше да се върне.                                                                        

– 53 думи
––––––––––––
Счупена чаша. Кръв по килима. Безжизнена ръка висяща от края на дивана. В просъница едва осъзна какво се случва. Любимата му лежеше мъртва на дивана във всекидневната. Проблясъци от предишната нощ се завъртяха пред очите му.

Все още чуваше ужасените писъци. Какво беше направил?                      

 – 44 думи
––––––––––––
Зимата ги беше застигнала рано тази година. Ето затова сега тя крачеше из преспите в опит да намери някое животно, което да послужи като прехрана на семейството й. В периферието си мерна тъмно петно. Обърна се светкавично с лъка в едната й ръка, другата грабнала стрела от колчана, окачен на гърба й. Беше голям сив вълк, ала не я нападна. Само я наблюдаваше, приклекнал на мястото си на няколко метра от нея.

Гледаше я сякаш с човешки очи. Тя се поколеба, само за миг. Сетне опъна тетивата на лъка си.
  – 90 думи
––––––––––––
Слънцето грееше право в уморените му очи. Раздразнението от по-рано през деня още не го беше напуснало, дори не усещаше топлината на лъчите.

Тогава тя влезе в стаята. И му се усмихна. Нещо в него се стопли и раздразнението му изчезна. Сякаш тя беше Слънцето и той едва една планета, въртяща се около нея.
––––––––––––
Радо 9в

Ловци. Ангели срещу демони. Апокалипсис. Победа.
––––––––––––
Елена С 11 Б

Мъжът след излежаните 30 години в затвора, излезе на свобода, усмихвайки се пред портите на дранголника. Погледна съпругата и сина си, които го чакаха отпред. Младият мъж се втурна към баща си, прегърна го и през сълзи прошепна:
––––––––––––
Вержиния 11б

,,Включен телефон. Нищо. Изключен телефон. Самота.’’

През 1960г. Клайв живееше в едно малко градче до Лондон. Единствената връзка,която имаше с тогавашния свят, беше един стар телефон с шайба. Докато телефонът на Клайв беше включен и имаше връзка с близките си и с повечето си приятели, той не обръщаше внимание на това, колко ценно е времето с любимите хора и го приемаше за даденост. До момента, в който целия град не остана без ток за повече от месец, тогава Клайв разбра какво е самота.
– Благодаря ти, че спаси живота ми!
––––––––––––
Валентин Караджов 11 а

Петър си седеше на своето кресло и си мислеше колко по-лесно беше пазаруването в старите времена. Можеше да отиде до магазина само с един лев и да излезе с една бутилка бира и три пакета чипс. Ама сега, в днешно време, би било по-трудно, защото има камери навсякъде.